Сподели в:

Човешкото око

Анатомия на окото
Рефракционни проблеми
Лещи за очила според корекцията

Анатомия на човешкото око

Човешкото око предоставя най-остро зрение, когато то е в перфектна сферична форма, например като баскетболна топка. Деформация настъпва, когато очната ябълка или роговицата (cornea) са леко деформирани. Това причинява зрителни деформации, познати като астигматизъм, миопия или хиперметропия.

Как работи окото
Светлинни лъчи от точка А се фокусират чрез роговицата и лещата на окото, за да формират обърнат образ, попадащ върху светлочувствителните клетки на ретината. Информацията се пренася като импулси от тези клетки до мозъка чрез оптичен нерв. Количеството на входящата светлина, попадаща в окото, се регулира от ириса. Зеницата ( pupil ) е черен кръгъл отвор в центъра на ириса, чиито размер варира.


Анимиран пример на нормално сферично зрение
Моля, забележете: Мозъкът обръща образа, изобразен в дясната част на илюстрацията

Рефракционни проблеми

Тази секция разглежда проблеми, свързани с рефракцията, които изискват оптични корекции. Включени са също и основни проблеми, ограничаващи зрителното качество, при които не се изисква обаче задължително предписване на оптични лещи.

 АМЕТРОПИЯ
 Миопия
 Хиперметропия
 Астигматизъм
 Пресбиопия
 

  АМЕТРОПИЯ

Първо, нека разясним разликите между еметропия и аметропия.
Еметропичното око е това, при което образът на обекта при всяка (отдалечена) дистанция се формира и приспособява върху ретината без никакви усилия. Теоретично, еметропичното око има 60 диоптъра и дължина на оста от 22 мм. Дължината на оста е разстоянието между роговицата и ретината. В този случай казваме, че отдалечената точка на погледа е в безкрайността.

Аметропичното око е това, при което образът на обекта при отдалечена дистанция не се формира върху ретината. Зрението не е остро и се нуждае от корекция. Съществуват 3 типа на аметропия: миопия, хиперметропия и астигматизъм.

Има 2 възможни причини, причиняващи аметропия:

  • Рефракционна аметропия: Еметропичното око има 60 диоптъра, което му позволява да вижда образите на обектите ясно и точно при всяка дистанция без никакви специални усилия. Аметропичното око може да има повече или по-малко от 60 диоптъра, и поради тази причина се налага използването на коригиращи лещи, които да предоставят ясно и остро зрение на всички дистанции.
  • Аметропия на оста: Невъзможността на окото да фокусира правилно може да се дължи на отклонение в дължината на оста, така че тази разлика също се нуждае от корекция с оптични лещи. Аметропията може също да бъде и комбинация от двете: рефракционна аметропия и аметропия на оста. 

 
  Миопия
Дефиниция: Миопията или късогледството е дефект в рефракцията (пречупването) на окото, при който светлинните лъчи се събират пред ретината, което   води до неясно очертание на отдалечените обекти. Това е породено от по-голямата осова дължина на окото от т. е. по-голямо разстояние между роговицата и ретината от нормалното и/или по-голямата пречупваща оптична сила на окото.
Симптоми: Основните знаци и симптоми на миопията или късогледството са: неясно зрение на отдалечените предмети, добро зрение на близо, по-големи или изпъкнали очи, разширени зеници, отклонение на зрителната ос на едното око спрямо другото (exophoria or exotropia), не добро виждане в периферното зрително поле, ограничение при движението на очите и др.
Корекция: Миопията може да бъде коригирана с минусови (разсейвателни) лещи, монтирани в рамки за очила или с контактни лещи. За разлика от положителните (събирателните лещи), разсейвателните лещи повишават своята оптична сила когато се поставят по-близо до окото. Много миопици, използвайки коригиращи лещи имат навика да поставят очилата си по-близо до очите когато наблюдават отдалечени обекти. 
 
  Хиперметропия
Дефиниция: Хиперметропията или далекогледството е дефект в рефракцията (пречупването) на окото, при който светлинните лъчи се събират зад ретината. Това е породено от по-късата осова дължина на окото т.е. по-късо разстояние между роговицата и ретината от нормалното или пречупващата оптична сила на окото е по-ниска. Това се наблюдава и главно при деца, родени със слаба хиперметропия, но с израстването очите на децата често нормализират виждането до шестата година.
Симптоми: Основните знаци и симптоми на хиперметропията или далекогледството са: главоболие, проблеми с фокусирането на обектите на близо, фотофобия, чувство за преплитане на очите, стеснена зеница, по-малки или хлътнали очи и др. Когато хиперметропията не е много тежка очите, могат да компенсират, чрез акомодацията, рефрактивната грешка и наблюдаваните обекти да са с ясни очертания.
Корекция: Хиперметропията може да бъде коригирана с положителни (събирателни) лещи. Тези лещи се използват също и за корекция на проблеми с акомодацията и афакия (случаи на хора с катаракта, операции). 
 
  Астигматизъм
Дефиниция: Астигматизмът е дефект на окото, при който една меридиана е с максимална оптична сила, а друга е с минимална. Градусът на астигматизма обикновено остава стабилен през целия живот на човека. А ако варира, то той се променя съвсем малко, като отчасти това се дължи на промяна във формата на роговицата.  Астигматизмът е най-често срещаната форма на аметропия. Той често е наследствен и се наблюдава както при миопия, така и при хиперметропия.
Симптоми: : Основните знаци и симптоми на астигматизма са: астенопия (главоболие, сълзене на очите, фотофобия и др.), чувство на замаяност, световъртеж, периодично неясно виждане на обектите на близо, виене на свят при смяна на зрителните полета от близо на далеч и др.
Корекция: Астигматизмът се коригира с астигматични (торични) оптични лещи или контактни лещи. 

  Пресбиопия
Дефиниция: Пресбиопията е заболяване, което изисква корекция с очила за четене. То се причинява, поради нарушаване амплитудата на акомодацията. Лещата на окото, която фокусира образите, губи еластичността си и не може да изпълнява правилно функциите си. Обикновено хората започват да страдат от пресбиопия на възраст от около 40-45 години.
Симптоми: Основен симптом на пресбиопията е неспособността  да се изпълняват задачите, свързани с виждането на близо , при четене например. Пресбиопите обикновено държат обектите на дистанция от очите си (проблем, който се подсилва особено при слабо осветена среда), като това може да бъде придружено и с астенопия и главоболие.
Корекция: Пресбиопията е прогресивна и често започва да става стабилна около 65 годишна възраст. За да имат способността да виждат близките обекти ясно, пресбиопите се нуждаят от оптични или контактни лещи със специфични характеристики и предписания. Съществуват няколко вида оптични лещи, предназначени за хора, нуждаещи се от очила за пресбиопия: обикновени очила за близко виждане, очила за четене, бифокали и прогресиви

 

Лещи за очила според корекцията

  Еднофокусни
  Мултифокални
  Бифокални
  Прогресивни
 

   ЕДНОФОКУСНИ ЛЕЩИ
Това е най-основният вид оптични лещи. Те са само с един фокус за едно фокусно разстояние, т.е. за едно предписание за корекция на един вид аметропия или друго.
 

  • Миопия: с минусови еднофокусни оптични лещи, чиято форма е по-тънка в средата и нараства към периферията. Двойновдлъбнати лещи могат да бъдат използвани за високи диоптри.
  • Хиперметропия: с положителни еднофокусни оптични лещи, чиято форма е по-дебела в средата и намалява в периферията.
  • Астигматизъм: с торични еднофокусни лещи, комбинация от торична повърхност или цилиндър и сферична повърхност.

 

  МУЛТИФОКАЛНИ ЛЕЩИ
Мултифокалните лещи се използват за корекция на пресбиопия . Съществуват няколко различни вида мултифокални лещи:

  Бифокални лещи
Бифокалът е обикновена леща с по-малка вмъкната леща или сегмент, което позволява на пациента да фокусира обектите на близо. Този вид леща има две различни предписания в рецептата: горната част е за далечно виждане и по-долният сегмент за близко виждане. Формата на този сегмент определя и различава вида на всеки бифокал един от друг.



Предимства и недостатъци
Предимствата на бифокалните лещи:

  • Позволяват на пациента да фокусира обектите на близо и на далеч
  • Няма нужда от два отделни чифта очила за близо и за далеч


Основните недостатъци на бифокалните лещи:

  • Образът „прескача”, което се дължи на вмъкнатия сегмент. Преходът между зоните за близо и далече т.е. между двете лещи не е плавен, поради което образите на обектите на разделителната линия „прескачат”.
  • Някои фокусни зони (разстояния) не се покриват от добавките. Благодарение на това, че има само две фокусни точки, само две разстояния се виждат ясно и чисто. Останалите дистанции остават мъгляви, неясни и нефокусирани.
  • Правят пациента да изглежда по-възрастен, тъй като вмъкнатата леща е ясно забележима.

 
  Прогресивни лещи
Повърхността на вътрешността на прогресивните лещи е разработена така, че фокусните разстояния за всяка пресечна точка, където линията на очите при гледане се събира с повърхността на лещата, съответства на дистанцията до точката на фиксиране на обекта. Тези лещи се проектират спрямо всички предписания, което дава възможност на пациентите да виждат ясно и чисто на всички дистанции.



ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Прогресивните лещи се проектират основно по следния начин:
 

  • Главна меридиана: Линията, която определя пресичането на повърхнината на лещата с линията „на виждане”. Тя продължава вертикално от зоната за далече до зоната за близо и съответства на конвергенцията на визуалната ос.
  • Зона за далече (Far-vision zone): По-горната част на лещата за далечно виждане.
  • Зона за далече (Far-vision zone): Преходната зона между зоната за далече и зоната за близо, отговаряща за средните дистанции.
  • Зона за близо (Near-vision zone): По-долната част на лещата за близко виждане.
  • Периферия (Periphery) : Страничните зони на лещата, където се появяват и известни изкривявания. Това не се отнася за зрението в централната част, но е валидно за зрението в периферията.

 

Нагоре